София
Репресиите през 1913 година са много по-страшни като жертви и като жестокост. Най-жестоко е етническото прочистване турците, след като Турция отново влиза във войната, когато България е в конфликт с всичките си съседи. 1913 година, когато турците идват, наистина има опустошително изтребване, изколване и изгонване. Това заяви историкът проф. Андрей Пантев в предаването “Факторът Кошлуков” на ТВ7.
Акад. Милетич пише, че 30% от българското население в Одринска Тракия е физически унищожено, посочи той. Две години по-късно, обаче, ние сме съюзници на Турция, което ни спечелва имиджа, че винаги гледаме да сме със силните на деня. Според Пантев, обаче, България прави правилния избор през Първата световна война, с оглед на обстоятелствата по това време.
Според историка, българите страдаме от “договорен комплекс”, свързан с мирните договори и това как те променят съдбата ни. Другият наш синдром в “залязване при изгрев”. Той посочи и примери за това – Златен век, последван от византийско робство; епохата на Асеневци, последвана от турско робство, Санстефански идеал – Берлински договор и разпокъсване; всенароден възторг при Балканската война, последвана от Междусъюзническата война с всички съседи.
“Намерили сме му цаката ние, да се оправдаваме за всичко с Фердинанд. Когато прави една блестяща държава в края на 19 век, Фердинанд няма нищо общо с тая работа. А когато последва престъпното безумие, което според мен е само глупаво безумие – те не са искали да съсипят България…”, смята Пантев, тогава всичко се прехвърля на главата на царя.
“Нашата единствена армия в момента е ветото ни в ЕС”, каза Пантев и припомни, че досега зад българските претенции винаги са стояли добре въоръжени войни. “Сега какво имаме”, запита той. “Дипломация не може да прекрои границите. Крайовската спогодба е единственият позитивен пример”.
“Нашият урок е, че ние не можем да си позволим да сме във враждебни отношение с повече от един наш съсед. Това е”, отсече Пантев.
“Величието на нашия национализъм се състои в това, че въпреки сравнително много по-доброто положение – в сравнение със сицилианските селяни, ирландските селяни, румънските селяни, ако щете, те, опрели се на онова великолепие от Средновековието, са тръгнали на заколение и на саможертва, не защото искат да вземат земята на турците, а защото смятат, че трябва да имат собствена, значима свободна държава”, анализира историкът.
/КРОСС/
